Студентски Реферат на книгата Традиция, догмат, обряд
РЕФЕРАТ, бакалавър, специалност теология
на тема:
книгата Традиция, догмат, обряд с автор Андрей Кураев
по дисциплината Догматика I част
Андрей Кураев е роден на 15. 02. 1963 г. в Москва. Андрей Кураев е протодякон на руската православна църква. Работил е в московската духовна академия в периода между 2004- 2013. Известен е като философ, богослов, обществен деец, публицист и писател. 1
Андрей Кураев е избрал за заглавие на книгата си думите „традиция“‚ „догмат“ и „обряд“. Защото тези думи сред протестантите, окултистите и светските хора и научните атеисти често пъти се свързват с „догми“‚ „остарялост“ на църковната институция, „мракобесие“ и „народна традиция“.
В книгата му се води полемика с протестантите, окултизма и светските невярващи хора.
Преданието на православната църква, това е Иисус Христос. Чрез традицията това предание се предава до нас днес в църковните тайнства и Светата евхаристия. В книгата си Андрей Кураев пише, че източникът на преданието е в Бога. Преданието не е Библията, литургичните текстове или писанията на светите отци.
Преданието и св. евхаристия са обвързани. Чрез евхаристията се предава духът на Христос, на онова преживяване на апостолите заедно с Иисус Христос на тайната вечеря.
За православието хлябът и виното от евхаристията са истинските „тяло и кръв“ на Христос. Сам Спасителят ни казва да ядем и пием тялото и кръвта му, защото който яде тялото му и пие кръвта му има вечен живот.
За протестантите тялото и кръвта на Иисус са само помен, възпоменание за изминали исторически събития, припомняне на Неговите страдания и разпятие на кръста.
Андрей Кураев пише Но ако причастието е само символ, то самият смисъл на Тайната вечеря се разрушава.2
За да разбира християнина правилно Библията, той трябва да има духовна връзка с Преданието- Иисус.
Христос не е дал учение като например Буда, Конфуций или Мохамед, не и като древногръцките философи Платон, Аристотел или Сократ. Иисус не е дал учение, което да се следва или спазва, защото Той е сам пътят, истината и животът. Следователно учението на християнството се съдържа в личността на Иисус Христос.
Целият Нов Завет не излага някакво учение, но набляга на личността на Иисус Христос, на Неговите живот, страдания, смърт, възкресение и възнесение.
Всички слова на Христос са вторични, защото Той е сам слово 3.
Всички спорове на древната църква, споровете от първото хилядолетие, са спорове не за „за учението на Христос“‚ а за феномена Христос: Кой е дошъл при Нас?4
Иисус Христос е източник на догматите. Преди първия вселенски събор църквата е живяла без догматика, защото не се е налагало нуждата от това. Догматите са били скрити в църквата, църквата е живеела чрез догматите.
Керигмата е проповед, слово или беседа за външните хора, които все още са извън църквата. Догматът е словесна формула, израз на вярата насочена към църквата и църковните членове.
Догматът не е истината, той не е учението и преданието на църквата. Догматът е икона на Истината.
Когато вътре сред църковните среди възникне ново учение, което църквата не припознава като свое, тогава тя е длъжна да се намеси. Така се е случило на всичките 7 вселенски събора. На вселенските събори се анатемосва от църквата, това учение, което се е вмъкнало сред църковните среди. Църквата за това не е отлъчила или анатемосала например будизма, исляма или атеизма, зашото те са извън църквата. Целта на църквата е да спаси всичко, което е извън нея, църквата е призвана да благовества на всички, които са извън църквата.
Има духовна опасност на догматите и иконите да се отдава сляпо поклонение, превръщайки ги в култ. Догматът и иконата са образ, който ни отвежда до Първообраза.
Според Андрей Кураев, богословът е застрашен от две заблуждения: едното е да отъждествява православието със самите зашитни граници- догматите. Да се отъждествява православието с учебника по догматика е нелепо. Второто заблуждение е историята на Църквата да се ограничи до борбата с ересите, с други думи, историята на църквата да се ограничи до седемте вселенски събора. Дори според някои епохата на Светия дух е ограничена до седемте вселенски събора. Ако има осми вселенски събор, според тях, той ще е събор на антихриста.
Догматите са като едни стълбове на вярата, които ни показват къде е Истината. Те не ограничават мисълта или свободата на лиността.
Императорите във Византийската империя са забранявали богословски разисквания, които правели разделения. Императорите са имали за цел политическото единство на империята, с цената на минимум вяра или на принципа на унията.
Какво представляват ересите? Ереста е невярно учение проповядвано от името на Църквата. От ереста се различават извънцърковните учения, с които полемика може да води керигмата или апологетиката, но не догматическото богословие.
Освен догматите, в богословието съществуват и частните богословски мнения и теологумените.
Теологуменът е богословска мисъл, изречена от един или няколко църковни отци. Теологуменът е интерпретация на догматическа истина.
Частното богословско мнение е разсъждение, идея на църковен писател, богослов, което не противоречи пряко на догматите изведени на съборите.
В християнството „истината“ не е набор от разсъждения за реалността, а самата Реалност. 5
Православието набляга на молитвата. Протестантите наблягат на проповедта.
Животът в православното Предание не гарантира безгрешност.
Някои приемат Преданието и Църквата с погрешни мотиви: отнасят се към Църквата с чувство на задължение, отбиват с в храма 2- 3 пъти в годината.
Други приемат традицията на Църквата външно, докосват се до култа и архитектурата в търсене на национална индентичност или културно наследство.
Има опасност да се затъне сред дебелите пластове на православното предание и никога да не се стигне до Иисус Христос.
Дори много хора, които посещават на живо православните богослужения са запленени от външната красота на литургичното богослужение, никога не достигайки до Истината, до същността на нещата.
Трябва да се разграничава православното богословие от православната мистика. Към областта на митологията се отнася например представата, че „честото причастяване е грях“. Св. Йоан Златоуст е казал- О, обичаи, о, предразсъдъци! Напразно се принася ежедневната жертва, напразно ежедневно заставаме ние пред олтара Господен! Никой не се приобщава!
Андрей Кураев пише в книгата си за руското православие национализацията на православието, превръщането му в руска идеология открива пътя на новото антихристиянство, неоезичество. Стратегията на неоезичеството е в целия християнски свят се основава на използването на фолклорни символи, разпространение на народните предания, песни, легенди, митове.
Всичко до тук изложено като реферат е основно от книгата на Андрей Кураев. То е много полезно да се знае, защото днес в Русия, така и в България и на много други места по света са се разпространили неправилни, деформирани разбирания за православието. Болшинството от народа не разбира правилно смисъла на дълбоките думи „традиция“, „догмат“ и „обряд“.
1 В Уикипедия има биография на протодякон Андрей Кураев, към 20. 04. 2017.
2 Кураев, А. Традиция, догмат, обряд. С. 1996, с. 47.
3 пак там, с. 103.
4 пак там, с. 104.
5 пак там, с. 139.
Автоматический перевод на русском языке с Яндекс переводчик
Студентский реферат на тему:
книги Традиция, догмат, обряд с автор Андрей Кураев, бакалавр, специальност теология
по дисциплине догматики I часть
Андрей Кураев родился в 15. 02. 1963. в Москве. Андрей Кураев-протодиакон Русской Православной Церкви. Работал в Московской духовной академии в период с 2004 по 2013 год. Он Известен как философ, богослов, общественный деятель, публицист и писатель. 1
Андрей Кураев выбрал для названия своей книги слова "традиция"' "догмат" и "обряд". Потому что эти слова среди протестантов, оккультистов и светских людей и научных атеистов часто ассоциируются с "догмами" '"старость" церковного учреждения, "мракобесие"и" народная традиция".
В его книге ведется полемика с протестантами, оккультизмом и светскими неверующими людьми.
Предание православной церкви, это Иисус Христос. По традиции это предание передается нам сегодня в церковных таинствах и Святой Евхаристии. В своей книге Андрей Кураев пишет, что источник предания находится в Боге. Предание - это не Библия, литургические тексты или священные писания отцов.
Предание и святой. евхаристия связаны. Через Евхаристию передается дух Христа, тот опыт апостолов вместе с Иисусом Христом на тайном ужине.
Для православия хлеб и вино Евхаристии являются истинными“ телом и кровью " Христа. Сам Спаситель говорит нам есть и пить его тело и кровь, потому что тот, кто ест его тело и пьет его кровь, имеет жизнь вечную.
Для протестантов тело и Кровь Иисуса являются лишь поминальной памятью, воспоминанием о прошлых исторических событиях, напоминанием о его страданиях и распятии на кресте.
Андрей Кураев пишет, но если причастие является лишь символом, то сам смысл тайного ужина разрушается.2
Чтобы правильно понять христианскую Библию, он должен иметь духовную связь с преданием-Иисусом.
Христос не дал учение, такое как Будда, Конфуций или Мухаммeд, не как древнегреческие философы Платон, Аристотель или Сократ. Иисус не дал никакого учения, которое следует или соблюдается, потому что Он сам по себе путь, истина и жизнь. Поэтому учение христианства содержится в личности Иисуса Христа.
Весь Новый Завет не излагает никакого учения, но подчеркивает личность Иисуса Христа, Его жизнь, страдания, смерть, воскресение и вознесение.
Все слова Христа являются вторичными, потому что Он сам слово 3.
Все споры древней церкви, споры первого тысячелетия, являются спорами не "о учении Христа "' а "о феномене Христа": кто пришел к нам?4
Иисус Христос-источник догматов. До Первого Вселенского Собора Церковь жила без догматики, потому что в этом не было необходимости. Догматы были скрыты в церкви, Церковь жила через догматов.
Керигма-это проповедь, слово или беседа о посторонних людях, которые все еще находятся за пределами церкви. Догмат является словесной формулой, выражением веры, направленной на церковь и членов Церкви.
Догмат-это не истина, он-не учение и Предание Церкви. Догмат-это икона истины.
Когда в церковных кругах возникает новое учение, которое Церковь не признает своей, тогда она должна вмешаться. Так случилось на всех 7 Вселенских соборов. На Вселенских Соборах анафематсвуется церковью учение, которое проникло в церковные среды. Церковь для этого не отлучила или анафемосала, например, буддизм, ислам или атеизм, потому что они находятся вне Церкви. Цель церкви состоит в том, чтобы спасти все, что находится за ее пределами, Церковь призвана благовествовать всем, кто находится за пределами церкви.
Существует духовная опасность для догматов и икон заниматься слепым поклонением, превращая их в культ. Догмат и икона-это образ, который ведет нас к Первообразу.
По словам Андрея Кураева, богослов находится под угрозой из двух заблуждений: первое-это чтобы отождествляют православие с самыми защитных границ - догматов. Отождествлять православие с учебником по догматике смешно. Вторая ошибка заключается в том, чтобы история Церкви ограничивалась борьбой с ересями, другими словами, история Церкви ограничивалась семью Вселенскими Соборами. Даже по мнению некоторых эпоха Святого Духа ограничена семью Вселенскими Соборами. Если есть восьмой Вселенский собор, по их мнению, он будет собором антихриста.
Догматы похожи на столпы веры, которые показывают нам, где истина. Они не ограничивают мысль или свободу линейки.
Императоры Византийской империи запрещали теологические дебаты, которые делались. Императоры стремились к политическому единству империи, ценой минимальной веры или принципа унии.
Что такое ереси? Ересь-это ложное учение, проповедуемое от имени Церкви. Из ересь их отличаются извънцърковните учения, с которых спор может вести керигмата или апологетиката, но не догматическото богословия.
Помимо догматов, в богословии также существуют частные богословские мнения и богословы.
Богословум-это богословская мысль, произнесенная одним или несколькими церковными отцами. Богословум-это интерпретация догматической истины.
Частное богословское мнение-это рассуждение, идея церковного писателя, Богослова, которое не противоречит непосредственно догматам, выведенным на соборы.
В христианстве " истина“ - это не набор рассуждений о реальности, а сама реальность. 5
Православие подчеркивает молитву. Протестанты подчеркивают проповедь.
Жизнь в православном предании не гарантирует безгрешности.
Некоторые принимают Предание и церковь с неправильными мотивами: относятся к Церкви с чувством долга, отлучаются с храмом 2 - 3 раза в год.
Другие принимают традицию церкви извне, касаются культа и архитектуры в поисках национальной индентичности или культурного наследия.
Существует опасность застрять среди толстых слоев православного Предания и никогда не добраться до Иисуса Христа.
Даже многие люди, которые посещают жить православные богослужения очарованы внешней красотой литургического богослужения, никогда не достигая истины, к сути вещей.
Нужно отличать православное богословие от православной мистики. К области мифологии относится, например, понятие о том, что „частое причастие-это грех“. Санкт. Иоанн Златоуст сказал-о, обычаи, о, предрассудки! Напрасно приносится ежедневная жертва, напрасно ежедневно мы стоим у алтаря Господнего! Никто не включается!
Андрей Кураев пишет в своей книге о русском православии национализации православия, превращение его в " русскую идеологию прокладывает путь в новое антихристиянство, неоезичество. Стратегия неоязычия во всем христианском мире основана на использовании народных символов, распространении народных преданий, песен, легенд, мифов.
Все, что здесь выложено, как реферат, в основном из книги Андрей Кураев. Это очень полезно знать, потому что сегодня в России и в Болгарии и во многих других местах мира распространились неверные, деформированные представления о православии. Большинство людей неправильно понимают смысл глубоких слов "традиция",“ догмат „и“обряд".